На дъното
На дъното
Пак някакъв номер изигра ми съдбата
и всичко дойде ми до гуша...
Със фин маниер ме вкара в играта,
а аз покорно я слушах.
Ръка ми подаде. Хванах се здраво.
И дълго време я стисках.
Но тя явно не беше корава.
И ето ме - пак съм на пистата.
А пистата - тънка и заледена.
Аз пък съм толкова спъната!
Ще се пропука. Стана студено.
Май съм вече на дъното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
