На дъщеря ми

Sovi4ka (Христина)
53 155

14 ene 2015, 20:01

Poesía » Otra

413 0 5

На Дъщеря ми

Непримирими светят в мрака

Разбити от илюзии слънца

Една пътека някъде ме чака

Посоката да избера.

Една звезда – усмивка детска

Изправя сведения взор

Ключе – изпълнило с надежда

Грижливо изградения затвор.

Една ръчица крехка ме въздига

Събирам натрошения гръбнак

Забравям себе си, поемам - и ми стига

Да стана слънце в своя мрак!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sovi4ka (Христина)

2015-01-16T09:31:15+02:00

Благодаря ви - радвам се ,че успявам да докосвам.
M1234567891 (Миночка Митева)

2015-01-15T16:17:53+02:00

Невероятно е!Поздравявам те!
plami_lazyr (Пламена Троева)

2015-01-15T10:12:48+02:00

Развълнуваме! Поздрави.
Sovi4ka (Христина)

2015-01-15T07:01:42+02:00

Благодаря!
vega666 (Младен Мисана)

2015-01-14T23:56:25+02:00

"Една ръчица крехка ме въздига.
Събирам натрошения гръбнак.
Забравям себе си, поемам - и ми стига
да стана слънце в твоя мрак."

Чудесен финал, който ме впечатли!

Поздравление!