14.01.2015 г., 20:01 ч.

На дъщеря ми 

  Поезия » Друга
448 0 5

На Дъщеря ми

Непримирими светят в мрака

Разбити от илюзии слънца

Една пътека някъде ме чака

Посоката да избера.

Една звезда – усмивка детска

Изправя сведения взор

Ключе – изпълнило с надежда

Грижливо изградения затвор.

Една ръчица крехка ме въздига

Събирам натрошения гръбнак

Забравям себе си, поемам - и ми стига

Да стана слънце в своя мрак!

© Христина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??