Sovi4ka (Христина)
2 53

14.01.2015 г., 20:01

На дъщеря ми

Поезия » Друга

611 0 5

На Дъщеря ми

Непримирими светят в мрака

Разбити от илюзии слънца

Една пътека някъде ме чака

Посоката да избера.

Една звезда – усмивка детска

Изправя сведения взор

Ключе – изпълнило с надежда

Грижливо изградения затвор.

Една ръчица крехка ме въздига

Събирам натрошения гръбнак

Забравям себе си, поемам - и ми стига

Да стана слънце в своя мрак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Sovi4ka (Христина)

Благодаря ви - радвам се ,че успявам да докосвам.

2015-01-16T09:31:15+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Невероятно е!Поздравявам те!

2015-01-15T16:17:53+02:00
plami_lazyr (Пламена Троева)

Развълнуваме! Поздрави.

2015-01-15T10:12:48+02:00
Sovi4ka (Христина)

Благодаря!

2015-01-15T07:01:42+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Една ръчица крехка ме въздига.
Събирам натрошения гръбнак.
Забравям себе си, поемам - и ми стига
да стана слънце в твоя мрак."

Чудесен финал, който ме впечатли!

Поздравление!

2015-01-14T23:56:25+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0