На дъщеря ми

Поэзия » Другая

610 0 5

На Дъщеря ми

Непримирими светят в мрака

Разбити от илюзии слънца

Една пътека някъде ме чака

Посоката да избера.

Една звезда – усмивка детска

Изправя сведения взор

Ключе – изпълнило с надежда

Грижливо изградения затвор.

Една ръчица крехка ме въздига

Събирам натрошения гръбнак

Забравям себе си, поемам - и ми стига

Да стана слънце в своя мрак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Sovi4ka (Христина)

Благодаря ви - радвам се ,че успявам да докосвам.

2015-01-16T09:31:15+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Невероятно е!Поздравявам те!

2015-01-15T16:17:53+02:00
plami_lazyr (Пламена Троева)

Развълнуваме! Поздрави.

2015-01-15T10:12:48+02:00
Sovi4ka (Христина)

Благодаря!

2015-01-15T07:01:42+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Една ръчица крехка ме въздига.
Събирам натрошения гръбнак.
Забравям себе си, поемам - и ми стига
да стана слънце в твоя мрак."

Чудесен финал, който ме впечатли!

Поздравление!

2015-01-14T23:56:25+02:00