На Дъщеря ми
Непримирими светят в мрака
Разбити от илюзии слънца
Една пътека някъде ме чака
Посоката да избера.
Една звезда – усмивка детска
Изправя сведения взор
Ключе – изпълнило с надежда
Грижливо изградения затвор.
Една ръчица крехка ме въздига
Събирам натрошения гръбнак
Забравям себе си, поемам - и ми стига ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up