На Дъщеря ми
Непримирими светят в мрака
Разбити от илюзии слънца
Една пътека някъде ме чака
Посоката да избера.
Една звезда – усмивка детска
Изправя сведения взор
Ключе – изпълнило с надежда
Грижливо изградения затвор.
Една ръчица крехка ме въздига
Събирам натрошения гръбнак
Забравям себе си, поемам - и ми стига
Да стана слънце в своя мрак!
© Христина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
