Jan 14, 2015, 8:01 PM

На дъщеря ми 

  Poetry » Other
446 0 5

На Дъщеря ми

Непримирими светят в мрака

Разбити от илюзии слънца

Една пътека някъде ме чака

Посоката да избера.

Една звезда – усмивка детска

Изправя сведения взор

Ключе – изпълнило с надежда

Грижливо изградения затвор.

Една ръчица крехка ме въздига

Събирам натрошения гръбнак

Забравям себе си, поемам - и ми стига

Да стана слънце в своя мрак!

© Христина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??