6 abr 2007, 17:44

На eдин д-р 

  Poesía
761 0 1

Не знаеш коя съм.
Не познаваш мечтите ми,
но очите ти казват,
че прозрял си душата ми.

Срещам погледа мил
и отпивам спокойствие,
а в лика ми унил
се прокрадва усмихване.

Ти ми даде от себе си
и ме върна от Нищото.
Без да искам и моля,
ми прочете и приказка.

И се чудя - измислям ли,
или вярно е - Има те!
В тази бяла престилка
по-достоен от Рицар си!

© Мария Дуплищева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??