На eдин д-р

6 апр. 2007 г., 17:44

Поэзия

762 0 1

Не знаеш коя съм.
Не познаваш мечтите ми,
но очите ти казват,
че прозрял си душата ми.

Срещам погледа мил
и отпивам спокойствие,
а в лика ми унил
се прокрадва усмихване.

Ти ми даде от себе си
и ме върна от Нищото.
Без да искам и моля,
ми прочете и приказка.

И се чудя - измислям ли,
или вярно е - Има те!
В тази бяла престилка
по-достоен от Рицар си!

На eдин д-р

Свързани произведения

Комментарии

Предложения