На eдин д-р
Не знаеш коя съм.
Не познаваш мечтите ми,
но очите ти казват,
че прозрял си душата ми.
Срещам погледа мил
и отпивам спокойствие,
а в лика ми унил
се прокрадва усмихване.
Ти ми даде от себе си
и ме върна от Нищото.
Без да искам и моля,
ми прочете и приказка.
И се чудя - измислям ли,
или вярно е - Има те!
В тази бяла престилка
по-достоен от Рицар си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Дуплищева Всички права запазени
