Не знаеш коя съм.
Не познаваш мечтите ми,
но очите ти казват,
че прозрял си душата ми.
Срещам погледа мил
и отпивам спокойствие,
а в лика ми унил
се прокрадва усмихване.
Ти ми даде от себе си
и ме върна от Нищото.
Без да искам и моля,
ми прочете и приказка.
И се чудя - измислям ли,
или вярно е - Има те!
В тази бяла престилка
по-достоен от Рицар си!
© Мария Дуплищева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
