Не знаеш коя съм.
Не познаваш мечтите ми,
но очите ти казват,
че прозрял си душата ми.
Срещам погледа мил
и отпивам спокойствие,
а в лика ми унил
се прокрадва усмихване.
Ти ми даде от себе си
и ме върна от Нищото.
Без да искам и моля,
ми прочете и приказка.
И се чудя - измислям ли,
или вярно е - Има те!
В тази бяла престилка
по-достоен от Рицар си!
© Мария Дуплищева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
