На един днешен човек

21 dic 2009, 0:33

Poesía » Civil

455 0 2

Главата ми бръмчи,

отказва упорито.

А дневните сплетни

я борбено връхлитат.

В потока на деня,

талазите от хора,

да искам да поспра -

опитвам, но не мога.

А то е страшен шум!

Премного информация.

Забързаният ум

под стрес търпи и влачи я.

Минава цяла седмица,

а сякаш като миг.

Че аз съм цяла пленница -

това е моят вик.

Днес искам малко време

да спра на свобода!

Да върна в полезрението си

и малките неща.

2.12.2009г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.