Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня,
талазите от хора,
да искам да поспра -
опитвам, но не мога.
А то е страшен шум!
Премного информация.
Забързаният ум
под стрес търпи и влачи я.
Минава цяла седмица,
а сякаш като миг.
Че аз съм цяла пленница -
това е моят вик.
Днес искам малко време
да спра на свобода!
Да върна в полезрението си
и малките неща.
2.12.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
