Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня,
талазите от хора,
да искам да поспра -
опитвам, но не мога.
А то е страшен шум!
Премного информация.
Забързаният ум
под стрес търпи и влачи я.
Минава цяла седмица,
а сякаш като миг.
Че аз съм цяла пленница -
това е моят вик.
Днес искам малко време
да спра на свобода!
Да върна в полезрението си
и малките неща.
2.12.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
