На един днешен човек
Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня,
талазите от хора,
да искам да поспра -
опитвам, но не мога.
А то е страшен шум!
Премного информация.
Забързаният ум
под стрес търпи и влачи я.
Минава цяла седмица,
а сякаш като миг.
Че аз съм цяла пленница -
това е моят вик.
Днес искам малко време
да спра на свобода!
Да върна в полезрението си
и малките неща.
2.12.2009г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
