25 sept 2006, 11:18

На един наркоман 

  Poesía
910 0 5

Прекрасна снежна вечер зад пердето.
В душата ти е зима пак.
И чакаш да премине силуета
на снежестия мрак.

Протягаш длани - писти за снежинките
и на изгарянето им във синкавия блясък
шепнеш "Нека още да не идва
мойта зима - със предсмъртния си трясък..."

Капка смърт в устата на спринцовката,
зинала над тебе...
Смучат вените ти бялата отрова...
"...Господи, умирам непотребен!..."

А очите ти попиват бавно,
гълтат тъмнината....
"...Боже, само ти остана
да светиш във душата ми..."

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??