Sep 25, 2006, 11:18 AM

На един наркоман 

  Poetry
913 0 5

Прекрасна снежна вечер зад пердето.
В душата ти е зима пак.
И чакаш да премине силуета
на снежестия мрак.

Протягаш длани - писти за снежинките
и на изгарянето им във синкавия блясък
шепнеш "Нека още да не идва
мойта зима - със предсмъртния си трясък..."

Капка смърт в устата на спринцовката,
зинала над тебе...
Смучат вените ти бялата отрова...
"...Господи, умирам непотребен!..."

А очите ти попиват бавно,
гълтат тъмнината....
"...Боже, само ти остана
да светиш във душата ми..."

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??