Прекрасна снежна вечер зад пердето.
В душата ти е зима пак.
И чакаш да премине силуета
на снежестия мрак.
Протягаш длани - писти за снежинките
и на изгарянето им във синкавия блясък
шепнеш "Нека още да не идва
мойта зима - със предсмъртния си трясък..."
Капка смърт в устата на спринцовката,
зинала над тебе...
Смучат вените ти бялата отрова...
"...Господи, умирам непотребен!..." ...