На един наркоман
Прекрасна снежна вечер зад пердето.
В душата ти е зима пак.
И чакаш да премине силуета
на снежестия мрак.
Протягаш длани - писти за снежинките
и на изгарянето им във синкавия блясък
шепнеш "Нека още да не идва
мойта зима - със предсмъртния си трясък..."
Капка смърт в устата на спринцовката,
зинала над тебе...
Смучат вените ти бялата отрова...
"...Господи, умирам непотребен!..."
А очите ти попиват бавно,
гълтат тъмнината....
"...Боже, само ти остана
да светиш във душата ми..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
