22 jul 2011, 18:16

На една любов

  Poesía
643 0 2

През годините, в сърцето приютена,

светъл дом изгражда любовта,

вратата му за теб е отредена,

влезе пръв - остани със вечността!

 

Бъди искра в огнището гореща,

плътта обгаряй с огнен плам,

в храма на душата необятна

да те запазя истински - мечтан!

 

Бушуват ветровете побеснели,

надмогнали пространства, времена,

тъй - с любовта ни заслепени -

в едно да слеем нашите сърца.

 

Нужни сме си двамата, аз зная,

но болка люта отваря ревността,

как да се спасим и чак до края

в една любов със теб да изгорим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Кети!
  • Трънлив е пътят на любовта и на дългото съжителство... всеки сам си знае как оцелява и как я опазва. Поздравления за този стих!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...