През годините, в сърцето приютена,
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за теб е отредена,
влезе пръв - остани със вечността!
Бъди искра в огнището гореща,
плътта обгаряй с огнен плам,
в храма на душата необятна
да те запазя истински - мечтан!
Бушуват ветровете побеснели,
надмогнали пространства, времена,
тъй - с любовта ни заслепени -
в едно да слеем нашите сърца.
Нужни сме си двамата, аз зная,
но болка люта отваря ревността,
как да се спасим и чак до края
в една любов със теб да изгорим!
© Миночка Митева Все права защищены