1 sept 2021, 22:34  

Наесен

  Poesía
696 9 21

Защото отлита поредната обич
и плажът е сресал  перчема си косо,
морето пенлививо с вълните си  може
чорапки да скърпи на лятото босо.

А то си отива, прегърнало птица.
Завърта живота соленият вятър.
Попива дълбоко и става зеница,
която се взира навътре в душата.

Шеснайсетгодишни по три (че и още) -
на лято сме само дечица сребристи.
Мечтите покълват през дните, а нощем
извиват стъбла до звездите лъчисти.

Така е, защото поредното лято
на лудата младост сърцата нарича.
Но  есен е. Същата есен, която
орисва да можем безкрай да обичаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скити, Тони, Роси, Таня, благодаря ви!❤
  • Браво!
  • С такава лекота пишеш, че на човек му се иска и той да заиграе с думите! 🙂
  • Хареса ми, Деа. Аз обичам много и есента, която
    "орисва да можем безкрай да обичаме."
  • Море, любов и още нещо....
    При теб винаги ми е хубаво, Дейка! Получавам някакво позитивно зареждане!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...