Наесен
Защото отлита поредната обич
и плажът е сресал перчема си косо,
морето пенлививо с вълните си може
чорапки да скърпи на лятото босо.
А то си отива, прегърнало птица.
Завърта живота соленият вятър.
Попива дълбоко и става зеница,
която се взира навътре в душата.
Шеснайсетгодишни по три (че и още) -
на лято сме само дечица сребристи.
Мечтите покълват през дните, а нощем
извиват стъбла до звездите лъчисти.
Така е, защото поредното лято
на лудата младост сърцата нарича.
Но есен е. Същата есен, която
орисва да можем безкрай да обичаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
