Аз гледам теб, приятелко любима,
и радвам се на усмивката на твоята уста,
че в този ден си тъй щастлива,
защото си принцесата на вечерта.
Всички носят торби, пакети
и впускат се в ритъма на вечерта,
дали ще са свободни или пък заети,
купонът им е в кръвта.
В цялата тази суматоха
ти най-важна оставаш на света
и караш ме да се замисля,
гледайки в светлините на града.
Преди години аз не те познавах -
ти бе тиха и срамежлива.
Тогава просто не осъзнавах,
че в живота трябва да си внимателна и предпазлива.
Бях свидетел на твойте успехи и падения -
понякога отнемаха ти хората страстта,
но ти успяваше да победиш с усмивка и умения,
използвайки силата на любовта.
Сега замислям се защо
ти носиш в себе си такава доброта -
наречена си на нещо божествено,
издаващо стил и красота.
Една "Ева" трябва да е истинска жена
и, честно казано, се справяш -
с поглед и замах даряваш
истинска любов и топлина.
Сега седиш пред мен
и си вече седемнадесет годишна -
детето в теб е сладък спомен -
една приказка предишна.
Приседнала на столче отстрани,
аз ставам горда с теб, със нас,
забележителен е възходът ни
и става все по-голям с всеки изминал час.
28.04.08г.
© Габи Todos los derechos reservados