May 11, 2008, 7:06 PM

На Ева

  Poetry » Other
939 0 0
 

Аз гледам теб, приятелко любима,

и радвам се на усмивката на твоята уста,

че в този ден си тъй щастлива,

защото си принцесата на вечерта.

 

Всички носят торби, пакети

и впускат се в ритъма на вечерта,

дали ще са свободни или пък заети,

купонът им е в кръвта.

 

В цялата тази суматоха

ти най-важна оставаш на света

и караш ме да се замисля,

гледайки в светлините на града.

 

Преди години аз не те познавах -

ти бе тиха и срамежлива.

Тогава просто не осъзнавах,

че в живота трябва да си внимателна и предпазлива.

 

Бях свидетел на твойте успехи и падения -

понякога отнемаха ти хората страстта,

но ти успяваше да победиш с усмивка и умения,

използвайки силата на любовта.

 

Сега замислям се защо

ти носиш в себе си такава доброта -

наречена си на нещо божествено,

издаващо стил и красота.

 

Една "Ева" трябва да е истинска жена 

и, честно казано, се справяш -

с поглед и замах даряваш

истинска любов и топлина.

 

Сега седиш пред мен

и си вече седемнадесет годишна -

детето в теб е сладък спомен -

една приказка предишна.

 

Приседнала на столче отстрани,

аз ставам горда с теб, със нас,

забележителен е възходът ни

и става все по-голям с всеки изминал час.

 

28.04.08г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...