11.05.2008 г., 19:06

На Ева

934 0 0
 

Аз гледам теб, приятелко любима,

и радвам се на усмивката на твоята уста,

че в този ден си тъй щастлива,

защото си принцесата на вечерта.

 

Всички носят торби, пакети

и впускат се в ритъма на вечерта,

дали ще са свободни или пък заети,

купонът им е в кръвта.

 

В цялата тази суматоха

ти най-важна оставаш на света

и караш ме да се замисля,

гледайки в светлините на града.

 

Преди години аз не те познавах -

ти бе тиха и срамежлива.

Тогава просто не осъзнавах,

че в живота трябва да си внимателна и предпазлива.

 

Бях свидетел на твойте успехи и падения -

понякога отнемаха ти хората страстта,

но ти успяваше да победиш с усмивка и умения,

използвайки силата на любовта.

 

Сега замислям се защо

ти носиш в себе си такава доброта -

наречена си на нещо божествено,

издаващо стил и красота.

 

Една "Ева" трябва да е истинска жена 

и, честно казано, се справяш -

с поглед и замах даряваш

истинска любов и топлина.

 

Сега седиш пред мен

и си вече седемнадесет годишна -

детето в теб е сладък спомен -

една приказка предишна.

 

Приседнала на столче отстрани,

аз ставам горда с теб, със нас,

забележителен е възходът ни

и става все по-голям с всеки изминал час.

 

28.04.08г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...