4 ago 2025, 7:58  

На градския пазар

  Poesía
241 7 14

Когато тръгна в нужно време 

за зеленчуци към пазара, 

все гледам нещо да си взема 

от сергията на селото ни старо.

 

Там зеленчуците и плодовете

изгряват в спомени далечни.

Там босите ми  стъпки светят 

по пътека в детска сърдечност.

 

Защо ли все така ги още помня?

Годините пораснаха и побеляха.

И мисли с чувство за бездомност...

Кого очаква селската ми стряха?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-хубавите са те, с благодарност към хората на земеделския труд. Земята винаги се отблагодарява. И аз имам такива спомени и се радвам, когато градини и полета не пустеят.
  • Благодаря за коментарите и оценките, Кирил, Дора, Tangerine, Пепи и Мария!
  • Спомняш си всичко това с умиление, защото знаеш, че само "там босите ми стъпки светят". Носталгично и истинско, Стойчо!👍🥰
  • И аз кат кака Сийка да си взема мерудийка.
  • Носталгично и уютно звучи стихът ти, Стойчо!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...