На градския пазар
Когато тръгна в нужно време
за зеленчуци към пазара,
все гледам нещо да си взема
от сергията на селото ни старо.
Там зеленчуците и плодовете
изгряват в спомени далечни.
Там босите ми стъпки светят
по пътека в детска сърдечност.
Защо ли все така ги още помня?
Годините пораснаха и побеляха.
И мисли с чувство за бездомност...
Кого очаква селската ми стряха?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
