На градския пазар

Поэзия

242 7 14

Когато тръгна в нужно време

за зеленчуци към пазара,

все гледам нещо да си взема

от сергията на селото ни старо.

Там зеленчуците и плодовете

изгряват в спомени далечни.

Там босите ми стъпки светят

по пътека в детска сърдечност.

Защо ли все така ги още помня?

Годините пораснаха и побеляха.

И мисли с чувство за бездомност...

Кого очаква селската ми стряха?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Най-хубавите са те, с благодарност към хората на земеделския труд. Земята винаги се отблагодарява. И аз имам такива спомени и се радвам, когато градини и полета не пустеят.

2025-08-30T23:14:09+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментарите и оценките, Кирил, Дора, Tangerine, Пепи и Мария!

2025-08-09T08:54:11+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Спомняш си всичко това с умиление, защото знаеш, че само "там босите ми стъпки светят". Носталгично и истинско, Стойчо!👍🥰

2025-08-09T08:24:03+03:00
palenka (П Антонова)

И аз кат кака Сийка да си взема мерудийка.

2025-08-08T20:50:55+03:00
Tangerine (РоузМадърColdRevenge)

Носталгично и уютно звучи стихът ти, Стойчо!

2025-08-08T20:24:04+03:00