Когато тръгна в нужно време
за зеленчуци към пазара,
все гледам нещо да си взема
от сергията на селото ни старо.
Там зеленчуците и плодовете
изгряват в спомени далечни.
Там босите ми стъпки светят
по пътека в детска сърдечност.
Защо ли все така ги още помня?
Годините пораснаха и побеляха.
И мисли с чувство за бездомност...
Кого очаква селската ми стряха?
© Стойчо Станев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
