На хората

19 jul 2014, 10:59

Poesía » Otra

362 0 6

НА ХОРАТА

По някога как искам да съм лоша

без оглед, че ще нараня

любим, съсед или изобщо

без дори да се срамя.

Да блъскам всичко и напук,

ей тъй поне за час

насъбралия се в мен боклук

да изхвърлям, като вас.

Задръстихте душата ми със смет,

злоба, ярост и сълзи,

убихте радостта и днес

потънаха безброй мечти.

Ех, хора, нима не знаете, че вечно

душата е безсмъртна, жива

и вашата ненавист никак лесно

не пречи и да е щастлива.

Тя извор е на красотата,

от Бог дарена на човека

и всякога, дори извън земята

път и светлина ще е во веки.

За всеки, който вижда със сърцето

ще бъде фар попътен до безкрая,

любов единствено човека

със себе си ще отнесе на края.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.