На хората
НА ХОРАТА
По някога как искам да съм лоша
без оглед, че ще нараня
любим, съсед или изобщо
без дори да се срамя.
Да блъскам всичко и напук,
ей тъй поне за час
насъбралия се в мен боклук
да изхвърлям, като вас.
Задръстихте душата ми със смет,
злоба, ярост и сълзи,
убихте радостта и днес
потънаха безброй мечти.
Ех, хора, нима не знаете, че вечно
душата е безсмъртна, жива
и вашата ненавист никак лесно
не пречи и да е щастлива.
Тя извор е на красотата,
от Бог дарена на човека
и всякога, дори извън земята
път и светлина ще е во веки.
За всеки, който вижда със сърцето
ще бъде фар попътен до безкрая,
любов единствено човека
със себе си ще отнесе на края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
