На хората

Jul 19, 2014, 10:59 AM

Poetry » Other

412 0 6

НА ХОРАТА

По някога как искам да съм лоша

без оглед, че ще нараня

любим, съсед или изобщо

без дори да се срамя.

Да блъскам всичко и напук,

ей тъй поне за час

насъбралия се в мен боклук

да изхвърлям, като вас.

Задръстихте душата ми със смет,

злоба, ярост и сълзи,

убихте радостта и днес

потънаха безброй мечти.

Ех, хора, нима не знаете, че вечно

душата е безсмъртна, жива

и вашата ненавист никак лесно

не пречи и да е щастлива.

Тя извор е на красотата,

от Бог дарена на човека

и всякога, дори извън земята

път и светлина ще е во веки.

За всеки, който вижда със сърцето

ще бъде фар попътен до безкрая,

любов единствено човека

със себе си ще отнесе на края.

Please sign in with your account so you can comment and vote.