На хората
НА ХОРАТА
По някога как искам да съм лоша
без оглед, че ще нараня
любим, съсед или изобщо
без дори да се срамя.
Да блъскам всичко и напук,
ей тъй поне за час
насъбралия се в мен боклук
да изхвърлям, като вас.
Задръстихте душата ми със смет,
злоба, ярост и сълзи,
убихте радостта и днес
потънаха безброй мечти.
Ех, хора, нима не знаете, че вечно
душата е безсмъртна, жива
и вашата ненавист никак лесно
не пречи и да е щастлива.
Тя извор е на красотата,
от Бог дарена на човека
и всякога, дори извън земята
път и светлина ще е во веки.
За всеки, който вижда със сърцето
ще бъде фар попътен до безкрая,
любов единствено човека
със себе си ще отнесе на края.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
