20 jun 2011, 19:50

На Христина

1.1K 0 0

 

 

 

Детето ми дете роди 

и станах... Дядо!

Голямо чудо...

Но хлопа както и преди

ченето младо!

 

Поемам, сякаш е перце,

туй пеленаче:

набръчканото личице

сърдито грачи!

 

Не може още да пълзи

това мъниче,

а като капка от сълзи

на мене, дъртия кретен, прилича!

 

В миг ми нашепва яростта:

–  макар и ранна,

дошла е вече на света

и твойта смяна!

 

Леле, море, моя музо, поетична!

Море, дряновица героична...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...