На Христина

Детето ми дете роди 

и станах... Дядо!

Голямо чудо...

Но хлопа както и преди

ченето младо!

Поемам, сякаш е перце,

туй пеленаче:

набръчканото личице

сърдито грачи!

Не може още да пълзи

това мъниче,

а като капка от сълзи

на мене, дъртия кретен, прилича!

В миг ми нашепва яростта:

–  макар и ранна,

дошла е вече на света

и твойта смяна!

Леле, море, моя музо, поетична!

Море, дряновица героична...