На Христина
1.1K
0
0
Детето ми дете роди
и станах... Дядо!
Голямо чудо...
Но хлопа както и преди
ченето младо!
Поемам, сякаш е перце,
туй пеленаче:
набръчканото личице
сърдито грачи!
Не може още да пълзи
това мъниче,
а като капка от сълзи
на мене, дъртия кретен, прилича!
В миг ми нашепва яростта:
– макар и ранна,
дошла е вече на света
и твойта смяна!
Леле, море, моя музо, поетична!
Море, дряновица героична...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енчо Всички права запазени
