20 июн. 2011 г., 19:50

На Христина

1.1K 0 0

 

 

 

Детето ми дете роди 

и станах... Дядо!

Голямо чудо...

Но хлопа както и преди

ченето младо!

 

Поемам, сякаш е перце,

туй пеленаче:

набръчканото личице

сърдито грачи!

 

Не може още да пълзи

това мъниче,

а като капка от сълзи

на мене, дъртия кретен, прилича!

 

В миг ми нашепва яростта:

–  макар и ранна,

дошла е вече на света

и твойта смяна!

 

Леле, море, моя музо, поетична!

Море, дряновица героична...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...