20 jul 2008, 18:03

На живите, сине! 

  Poesía » Filosófica
939 0 22
В главата отново грохот копитен.
Ще ви има и когато светът процъфтява.
Свещица припалвам, безмълвен се питам,
защо сте ме тука оставили?!
Дори и небето сега ви прелива.
Мъглата е тайна преграда.
Шепа роднини земята събира.
Страшно тежи листопада.
Изящно страдание.
Подредени цветя.
Преливане.
Три пъти кръст. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??