15 may 2016, 12:01

На живота бремето

  Poesía » Otra
589 0 0

Не искам да си отида набързо

като полъх от среднощен бриз.

Като речните задъхани бързеи,

като от календара откъснат лист.

Може пътека да не прокарам

през полето, обрасло с трева.

И да не износа товара на кладата

от сухи дърва.

Може и аз като пеперудата

да прелитам от цвят на цвят.

Може да ми казват - оная лудата,

надниквайки във моя свят.

Но знам, че все пак следа ще оставя -

една рязка върху дърво,

една искра в огнището догаря,

но лумва пламък в миг на око.

Ще съм вътре в облака на Пролет

и с птиците идващи от юг.

В предания останали отколе

и в смеха на някой луд.

Затова се втурвам да достигна бурята

и да докосна есента.

Не искам да съм онази - другата,

а чута песен във нощта!

Едно ухание дошло от времето,

докоснало се до вечността.

Нека на живота бремето

да бъде мир във Любовта!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...