Не искам да си отида набързо

като полъх от среднощен бриз.

Като речните задъхани бързеи,

като от календара откъснат лист.

Може пътека да не прокарам

през полето, обрасло с трева.

И да не износа товара на кладата

от сухи дърва.

Може и аз като пеперудата

да прелитам от цвят на цвят.

Може да ми казват - оная лудата,

надниквайки във моя свят.

Но знам, че все пак следа ще оставя -

една рязка върху дърво,

една искра в огнището догаря,

но лумва пламък в миг на око.

Ще съм вътре в облака на Пролет

и с птиците идващи от юг.

В предания останали отколе

и в смеха на някой луд.

Затова се втурвам да достигна бурята

и да докосна есента.

Не искам да съм онази - другата,

а чута песен във нощта!

Едно ухание дошло от времето,

докоснало се до вечността.

Нека на живота бремето

да бъде мир във Любовта!