На живота бремето
Не искам да си отида набързо
като полъх от среднощен бриз.
Като речните задъхани бързеи,
като от календара откъснат лист.
Може пътека да не прокарам
през полето, обрасло с трева.
И да не износа товара на кладата
от сухи дърва.
Може и аз като пеперудата
да прелитам от цвят на цвят.
Може да ми казват - оная лудата,
надниквайки във моя свят.
Но знам, че все пак следа ще оставя -
една рязка върху дърво,
една искра в огнището догаря,
но лумва пламък в миг на око.
Ще съм вътре в облака на Пролет
и с птиците идващи от юг.
В предания останали отколе
и в смеха на някой луд.
Затова се втурвам да достигна бурята
и да докосна есента.
Не искам да съм онази - другата,
а чута песен във нощта!
Едно ухание дошло от времето,
докоснало се до вечността.
Нека на живота бремето
да бъде мир във Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени