24 jul 2013, 21:48

На живота тайната разкрих

591 0 2

Кой каквото ще да казва,

аз държа сега на мойто.

Днес животът ме наказва,

но си вземам аз от свойто.

 

Затова сега живея

както искам, както мога.

Тънкостите ги умея

и не вдигам аз тревога.

 

Днес живея ден за ден и

всички мъки превъзмогвам.

Изтнъняват мойте вени,

но до хлебец се домогвам.

 

Право в Очи да си кажа

и късметът е със мене.

С мас филийка ще намажа

и морето - до колèне...

 

Левчето на две го правя

и така се умножавам.

Че на всички аз се нравя,

куп усмивки заслужавам.

 

Тайната я декодирах

на живота чер и скапан.

Във сърцето си монтирах

неръждив предпазен клапан.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...