На живота тайната разкрих
Кой каквото ще да казва,
аз държа сега на мойто.
Днес животът ме наказва,
но си вземам аз от свойто.
Затова сега живея
както искам, както мога.
Тънкостите ги умея
и не вдигам аз тревога.
Днес живея ден за ден и
всички мъки превъзмогвам.
Изтнъняват мойте вени,
но до хлебец се домогвам.
Право в Очи да си кажа
и късметът е със мене.
С мас филийка ще намажа
и морето - до колèне...
Левчето на две го правя
и така се умножавам.
Че на всички аз се нравя,
куп усмивки заслужавам.
Тайната я декодирах
на живота чер и скапан.
Във сърцето си монтирах
неръждив предпазен клапан.
© Никола Апостолов All rights reserved.
