24 июл. 2013 г., 21:48

На живота тайната разкрих

589 0 2

Кой каквото ще да казва,

аз държа сега на мойто.

Днес животът ме наказва,

но си вземам аз от свойто.

 

Затова сега живея

както искам, както мога.

Тънкостите ги умея

и не вдигам аз тревога.

 

Днес живея ден за ден и

всички мъки превъзмогвам.

Изтнъняват мойте вени,

но до хлебец се домогвам.

 

Право в Очи да си кажа

и късметът е със мене.

С мас филийка ще намажа

и морето - до колèне...

 

Левчето на две го правя

и така се умножавам.

Че на всички аз се нравя,

куп усмивки заслужавам.

 

Тайната я декодирах

на живота чер и скапан.

Във сърцето си монтирах

неръждив предпазен клапан.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...