24.07.2013 г., 21:48

На живота тайната разкрих

587 0 2

Кой каквото ще да казва,

аз държа сега на мойто.

Днес животът ме наказва,

но си вземам аз от свойто.

 

Затова сега живея

както искам, както мога.

Тънкостите ги умея

и не вдигам аз тревога.

 

Днес живея ден за ден и

всички мъки превъзмогвам.

Изтнъняват мойте вени,

но до хлебец се домогвам.

 

Право в Очи да си кажа

и късметът е със мене.

С мас филийка ще намажа

и морето - до колèне...

 

Левчето на две го правя

и така се умножавам.

Че на всички аз се нравя,

куп усмивки заслужавам.

 

Тайната я декодирах

на живота чер и скапан.

Във сърцето си монтирах

неръждив предпазен клапан.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...