Аз отивам на върха Каймакчалан,
и знам, че няма да се върна.
На канарата, всред простора леден,
ще дочакам своят миг последен.
Ей ме веч в окопа тъмен,
само аз и небосклонът лунен.
Само болка, страх и студ,
дали всичко свършва тук?
Кървавата песен на смъртта
и мене няма да пожали,
нявга имах аз другари вярни,
но ей ги те - на скалите кости си постлали. ...