3.01.2023 г., 10:35  

На Каймакчалан

1.2K 2 0

Аз отивам на върха Каймакчалан,

и знам, че няма да се върна.

На канарата, всред простора леден,

ще дочакам своят миг последен.

 

Ей ме веч в окопа тъмен,

само аз и небосклонът лунен.

Само болка, страх и студ,

дали всичко свършва тук?

 

Кървавата песен на смъртта

и мене няма да пожали,

нявга имах аз другари вярни,

но ей ги те - на скалите кости си постлали.

 

Но съдбата мен запази за последен

и заръча душата моя клета,

да се скита в тоя пущинак проклети

и да спомня за сражението навеки.

 

Задуха вятър и снегът постели,

поглеждам към телата в кръв облени.

Час дойде, хващам бомба и пушката в ръка

и отивам на танц последен със смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Йоцов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...