3.01.2023 г., 10:35  

На Каймакчалан

1.2K 2 0

Аз отивам на върха Каймакчалан,

и знам, че няма да се върна.

На канарата, всред простора леден,

ще дочакам своят миг последен.

 

Ей ме веч в окопа тъмен,

само аз и небосклонът лунен.

Само болка, страх и студ,

дали всичко свършва тук?

 

Кървавата песен на смъртта

и мене няма да пожали,

нявга имах аз другари вярни,

но ей ги те - на скалите кости си постлали.

 

Но съдбата мен запази за последен

и заръча душата моя клета,

да се скита в тоя пущинак проклети

и да спомня за сражението навеки.

 

Задуха вятър и снегът постели,

поглеждам към телата в кръв облени.

Час дойде, хващам бомба и пушката в ръка

и отивам на танц последен със смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Йоцов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...