NovelaDenarova (Весела Найденова)
60 45
10 sept 2015, 17:31

На канапето 

  Poesía » Otra
608 0 2

НА КАНАПЕТО

 

Думата в края на деня пак има умората

и с гласа и говори всяка клетка на тялото.

Свечерява се навън, а също и в душата,

докоснала отлитащия полъх на лятото.

 

На канапето в хола, полягам за отмора

с наметало изтъкано от самотата.

Чувам децата как волно тичат на двора

и делникът шумен отеква в сетивата.

 

Стихове се гонят, вече написани,

за победата над всичките ми страхове

и над болките също, сякаш орисани

мой да са спътник, от векове за векове.

 

А животът, това безспорно творение,

дълбае в душата, все едно е от камък.

Сили ще ми трябват, а също и търпение,

та сърцето да запази светлия си пламък.

 

Шумолят листата от ветреца погалени,

като децата изглежда, че и те играят.

Гледам ги и в рими чувам мисли стаени

от извора на чувствата готови да пият.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??