NovelaDenarova (Весела Найденова)
60 45
10.09.2015 г., 17:31 ч.

На канапето 

  Поезия » Друга
504 0 2

НА КАНАПЕТО

 

Думата в края на деня пак има умората

и с гласа и говори всяка клетка на тялото.

Свечерява се навън, а също и в душата,

докоснала отлитащия полъх на лятото.

 

На канапето в хола, полягам за отмора

с наметало изтъкано от самотата.

Чувам децата как волно тичат на двора

и делникът шумен отеква в сетивата.

 

Стихове се гонят, вече написани,

за победата над всичките ми страхове

и над болките също, сякаш орисани

мой да са спътник, от векове за векове.

 

А животът, това безспорно творение,

дълбае в душата, все едно е от камък.

Сили ще ми трябват, а също и търпение,

та сърцето да запази светлия си пламък.

 

Шумолят листата от ветреца погалени,

като децата изглежда, че и те играят.

Гледам ги и в рими чувам мисли стаени

от извора на чувствата готови да пият.

© Весела Найденова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??