НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото.
На канапето в хола, полягам за отмора
с наметало изтъкано от самотата.
Чувам децата как волно тичат на двора
и делникът шумен отеква в сетивата.
Стихове се гонят, вече написани,
за победата над всичките ми страхове
и над болките също, сякаш орисани ...