На канапето

Sep 10, 2015, 5:31 PM

Poetry » Other

631 0 2

НА КАНАПЕТО

Думата в края на деня пак има умората

и с гласа и говори всяка клетка на тялото.

Свечерява се навън, а също и в душата,

докоснала отлитащия полъх на лятото.

На канапето в хола, полягам за отмора

с наметало изтъкано от самотата.

Чувам децата как волно тичат на двора

и делникът шумен отеква в сетивата.

Стихове се гонят, вече написани,

за победата над всичките ми страхове

и над болките също, сякаш орисани

мой да са спътник, от векове за векове.

А животът, това безспорно творение,

дълбае в душата, все едно е от камък.

Сили ще ми трябват, а също и търпение,

та сърцето да запази светлия си пламък.

Шумолят листата от ветреца погалени,

като децата изглежда, че и те играят.

Гледам ги и в рими чувам мисли стаени

от извора на чувствата готови да пият.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

NovelaDenarova (Весела Найденова)

2015-09-11T10:05:38+03:00

Стойна и Анастасия, благодаря за оценката и ви желая лек и успешен ден.
stoyna (Стойна Димова)

2015-09-10T19:23:56+03:00

Поздравявам те за хубавия стих, Весела!
Хубава вечер!