Sep 10, 2015, 5:31 PM

На канапето 

  Poetry » Other
705 0 2
НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото.
На канапето в хола, полягам за отмора
с наметало изтъкано от самотата.
Чувам децата как волно тичат на двора
и делникът шумен отеква в сетивата.
Стихове се гонят, вече написани,
за победата над всичките ми страхове
и над болките също, сякаш орисани ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Random works
: ??:??