Само на крачка зад теб
вървя, а ти си все недостижим.
И докато мисля, че вървим напред,
в отчаян кръг май се въртим.
Кръг, в който тихо се преплитат
всички желания за нас
и те безсилно се опитват
да ти покажат коя съм аз,
да разбереш как всичко за теб мога,
да разбереш, че си единствен,
да разбереш, как в моя огън,
горят само за тебе мисли.
Но ти го знаеш, няма нужда
цитати от мен да ти чета.
Знаеш как лудостта в мен събуждаш,
и ме превръщаш в изгаряща искра.
И тъй, отчаяно протегната,
те следвам в омагьосан лабиринт,
молейки, в опити последни,
утре един до друг да вървим.
15.07.2008г.
гр. Пловдив
На Тодор
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados