Jul 15, 2008, 2:05 PM

На крачка зад теб

  Poetry » Love
779 0 3

Само на крачка зад теб
вървя, а ти си все недостижим.
И докато мисля, че вървим напред,
в отчаян кръг май се въртим.

Кръг, в който тихо се преплитат
всички желания за нас
и те безсилно се опитват
да ти покажат коя съм аз,

да разбереш как всичко за теб мога,
да разбереш, че си единствен,
да разбереш, как в моя огън,
горят само за тебе мисли.

Но ти го знаеш, няма нужда
цитати от мен да ти чета.
Знаеш как лудостта в мен събуждаш,
и ме превръщаш в изгаряща искра.

И тъй, отчаяно протегната,
те следвам в омагьосан лабиринт,
молейки, в опити последни,
утре един до друг да вървим.

15.07.2008г.
гр. Пловдив


На Тодор

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...