15 июл. 2008 г., 14:05

На крачка зад теб

783 0 3

Само на крачка зад теб
вървя, а ти си все недостижим.
И докато мисля, че вървим напред,
в отчаян кръг май се въртим.

Кръг, в който тихо се преплитат
всички желания за нас
и те безсилно се опитват
да ти покажат коя съм аз,

да разбереш как всичко за теб мога,
да разбереш, че си единствен,
да разбереш, как в моя огън,
горят само за тебе мисли.

Но ти го знаеш, няма нужда
цитати от мен да ти чета.
Знаеш как лудостта в мен събуждаш,
и ме превръщаш в изгаряща искра.

И тъй, отчаяно протегната,
те следвам в омагьосан лабиринт,
молейки, в опити последни,
утре един до друг да вървим.

15.07.2008г.
гр. Пловдив


На Тодор

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...