3 ene 2021, 21:25

На края на морето 

  Poesía
294 4 8

Някъде на края на морето,

в неразривна целувка където

любовно се сливат с небето

и изгреви розови ражда денят,

 

залези в клада от страсти горят,

звездите се къпят нереално разголени,

а луна-нестинарка танцува в екстаз

върху жарките водни отблясъци,

 

вълни в надпревара търсят брега,

и разбиват безжално страстта си в скала,

неизменно в очакване, в студ и зной

в бури гибелни и безмълвен покой,

 

пази тя приковани на вечност обречени

две сърца: да се търсят деня и нощя:

той отплавал, изгубен в безкрая,

а тя вовеки го чака и  още маха с ръка...

© П Антонова Todos los derechos reservados

На прага на морето
В един друг живот, в едно друго време,
на края на света, на прага на морето,
дворци от пясък строеше си детето
и вярваше, че вечни ще са те... ...
  862  18 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • генек (Георги Коновски) - благодаря, полковник!
  • Класическа мисъл, форма, звук...
  • ВалентинВасилев (Гедеон) -
    Аз там съм още, на скалата,
    където вплетохме сърцата,
    и чакам те, а ти ела -
    да досънуваме съня!
  • За сега само хлопам... дограмата...
  • ВалентинВасилев (Гедеон) - само не изричай "Сезам, отвори се!", че знае ли се туй съкровище...
  • Даа, жалко, че не сме колажистки, такива колажи щяхме да натворим, че шапки по главите няма да останат, дори и на тия, дето не носят шапки :р
  • щураче (Дарина Иванова) - русалка на челна стойка маха с опашка

    ама щура идея даваш за колаж! 😅
  • Не знам колко ще и издържи ръката, но като отмалее, ще започне да маха с опашка От нямане на избор :р
Propuestas
: ??:??